Животът е хубав
www.podarak.org
Иска ми се да споделя с вас днешното си настроение. Както възторжено казва мой приятел, „ХУБАВО МИ Е!“ Някъде прочетох, че написаното с главни букви, се възприемало от четящия като викане. Ами, така да е! Иска ми се да го извикам. Прилича на желанието, изкачиш ли се на висок връх, да се провикнеш, колкото ти глас държи. Не всеки ден правим нещо толкова обикновено, като да спрем за миг и да си дадем сметка, че нищо не ни липсва. Или поне не нещо жизнено важно. Моментите, в които осъзнаваме, че сме щастливи, са онези, в които душата ни е спокойна. Притихнали за миг, забравили ежедневните грижи, позволяваме на съзнанието си да навлезе в състояние на покой. Толкова просто звучи, а е така трудно за изпълнение!Подобно спокойствие обзема душата ни, когато даваме. Едно наглед обикновено действие, толкова просто и естествено, а от друга страна така неприсъщо на толкова много хора. Ако усещането да се разделим с нещо свое, което ще зарадва някой друг, е болезнено за нас, значи нещо не е наред. Може да е грешка във възпитанието или пък, прекалено активно его. И в двата случая, не е късно да започнем да се упражняваме още днес. Настройте се празнично, усетете слънцето, аромата на цветята, чуйте птичките! Дори да не сте в най-прекрасното си настроение, повтаряйте си: „Хубаво ми е!“. И си позволете да го усетите. Защото го заслужавате!
|